Донякъде разбирам решението на Visceral да наблегнат на екшън елемента в Dead Space 3. Все пак триковете, чрез които можеш да изплашил аудиторията, не са неограничени. След 10-ия път счупването на тръба и изхвърлянето на пара пред очите ви започва да се изтърква, а когато дадено чудовище изскочи пред вас, то почти сигурно е, че друго ще последва и зад гърба ви.
Нужна е някаква промяна и очевидно Visceral решават, че това ще бъде "повечето екшън". Това тяхно решение би могло да привлече още фенове към поредицата. Пък и каквото и да си говорим, нашият герой вече не е същият уязвим новак, какъвто го познаваме от „Ишимура". Той вече е натрупал достатъчно опит в битката си с некроморфите и владеенето на различни оръжия вече не му се струва толкова чуждо.
Разбира се, Dead Space пуристите вероятно са смутени от тази промяна. Повод за притеснения обаче няма - в нито един момент Dead Space 3 не се превръща в безмозъчно рамбоподобно избиване на чудовища.
Играта стартира с кратък пролог, пренасящ ни 200 години назад във времето
на заснежената планета Тау Волантис - предполагаемият източник на маркерите. Това е своеобразен туториъл, който има за цел да ви припомни основните тънкости на геймплея и да положи основите на историята в тройката.
Няколко минути и една ударна сцена по-късно, отново поемаме управлението на Айзък Кларк. По всичко личи, че той е имал романтична връзка с Ели Лангфорд - дамата, с която се измъквате на самия край на Dead Space 2. Нещата обаче са се разкиснали и сега Айзък живее сам, отново потънал в отчаяние, а вероятно и в алкохол. Един поглед през прозореца е достатъчен да видите, че навън маркерите продължават да предизвикват безредици, а юнитолозите са се превърнали в своеобразна терористична организация.
Общо взето Айзък живее като отшелник - той се е изолирал напълно от света. Ситуацията се променя светкавично в мига, в който разбира, че Ели се е отправила на мисия в желанието си да открие източника на тези монолити, а всички връзки с нея са изгубени. Тази новина го изкарва от черупката, в която живее, и го принуждава да се присъедини към капитан Робърт Нортън и сержант Джон Каръвър, за да я открие.
За да е по-интересно, юнитолозите, ръководени от Деник (озвучаван от същия човек, отговорен за Кейн от Legacy of Kain), тръгват по петите ви. В крайна сметка вече успяхте да унищожите два маркера, не могат да ви оставят да сеете още разруха, нали?
Всичко това постепенно ще ви отведе до Тау Волантис, където ви очакват не една и две изненади...
Още от самото начало си личи, че Visceral са решили да поставят
акцент върху по-динамичните и изпълнени с екшън сцени
Да вземем за пример сцената, в която героят бяга по заснежен склон от спускащите се към него отломки от кораб. Тя е меко казано впечатляваща. Спокойно, подобни ситуации не са през пет минути и обикновено се редуват с характерните за поредицата мрачни и клаустрофобични коридори.
Ако динамиката на играта е еволюирала, то Айзък не е. Има какво още да се иска от подвижността му. Добавянето на възможност за приклякване и претъркулване настрани донякъде помагат, но си личи от километри, че Dead Space 3 просто не е пригодена за див екшън. Особено когато сте изправени срещу човешки противници.
В останалите случаи обаче Dead Space 3 е точно това, което очаквате - умението на Айзък да се отцепва от своите съекипници е доведено до съвършенство, развалени врати ви затварят в тесни пространства и ви карат да се борите за живота си срещу постоянно прииждащи некроморфи, все нещо по пътя ви се е развалило и вие трябва да го оправите и т.н. Дори ужасно дразнещите и постоянно регенериращи се некроморфи също се завръщат - и този път по-рано, отколкто очаквате.
Що се отнася до подобряването на героя и арсенала, кажете сбогом на характерните за първите две игри power nodes. Сега
Айзък, досущ като истински инженер, може да майстори всякакви неща,
стига да разполага със съответните ресурси и съставни части, разпръснати из играта. От аптечки за здраве до муниции и цели оръжия. Системата е интуитивна и ви дава изключителна свобода. Край на фиксираните оръжия. С малко повече въображение може да създадете на Bench-a точно това, което пасва най-добре на вашия стил на игра. Искате Plasma Cutter и огнемет в едно? Може да си го направите. Искате електрически привкус към пушката си двуцевка - няма проблеми.
Помислено е и за онези от вас, които не искат да строят оръжия от нищото. Играта ви предлага фиксирани планове за изработка на оръжия, които може да реализирате с един клик.
Костюмът също не е пренебрегнат
Той също може да бъде подобряван с ресурси на определени за тази цел места. Тук обаче нещата са сравнително непроменени. Повече кръв, по-голямо количество кислород, по-добра броня и т.н.
Накратко - разполагате ли с необходимите ресурси, като соматичен гел, тунгстен, преобразуватели и др. подобни, може да създадете каквото си пожелаете. Така стигаме и до най-противоречивия аспект в Dead Space 3 -
микротранзакциите.
Във всеки един момент може да отворите менюто на играта и да се изръсите с няколко долара за пакет от ресурси, в случай че не ви се проверява всеки ъгъл или труп за тях. Макар и да звучи стряскащо и да намирисва на pay-to-win, всъщност микротранзакциите в никакъв случай не са наложителни. В нито един момент от играта не съм се чувствал пришпорен да прибягна до тях.
В този ред на мисли, Dead Space 3 предлага и още няколко начина да съберете необходимите материали за производство на оръжия. Първият е посредством второстепенните и незадължителни мисии. Нещо като инстанциите в WoW. Не сте длъжни да влизате в тях, но вътре ви очаква награда. В случая на Dead Space 3 - сандък, пълен с ресурси. Тези допълнителни куестове са доста по-екшън ориентирани и крайно линейни, но като цяло - забавни за игра и ненатрапващи се.
Рано или късно ще попаднете и на малки роботчета, които, може да пращате да търсят ресурси в даден район самички. Веднъж щом свършат, ще се върнат автоматично в Bench-а, откъдето може да ги вземете и пуснете отново.
Що се отнася до хорър елементите,
те са сравнително притъпени в Dead Space 3 - една тенденция, която наблюдаваме още от двойката насам. Играта е по-скоро зловеща, отколкото стряскаща - отделете малко време и прочетете текстовите дневници и ще попаднете на някои наистина обезпокоителни неща. Това до голяма степен ще ви откъсне от преобладаващия екшън и ще ви позволи да се потопите по-добре в историята, ще разберете какво точно се е случило на планетата и ще осъзнаете, че трябва да се махнете час по-скоро от нея.
В случай че искате да убиете допълнително хорър елемента, е достатъчно да стартирате
коопо режима.
Тук към Айзък се присъединява сержант Карвър, а играта ви замеря с допълнителни чудовища и мисии. Нищо не ви пречи да пробвате кооп режима, в случай, че разполагате с приятел, с който може да отделите няколко часа, за да преминете през историята. По този начин поне ще научите повече за самия Карвър, който си има свои собствени проблеми, история и лични демони.
Като цяло, Dead Space 3 определено не е съвършена игра. Елиминирането на Save станциите не помага особено за плавния прогрес в играта. А ако преди спестяването на муниции и аптечки бе ключово за оцеляването ви, то сега те се намират в истинско изобилие.
Ако нямате твърде големи очаквания обаче, заглавието на Visceral ще ви очарова с епично поднесената си история и забележителни сцени. Очакват ви близо 15 часа геймплей, без да броим допълнителните мисии и коопа, а занаятчийската система ви предоставя пълна свобода при подбора на вашия арсенал.
В аудио отношение
Dead Space 3 може да се нарече истински шедьовър. Впечатляващо е какво напрежение може да окаже качественото озвучение на една игра.
Що се отнася до визията - въпреки ниските системни изисквания, Dead Space 3 изглежда великолепно, за което основен виновник е Visceral Engine. Да го наречеш остарял би било смешно. Имах удоволствието да разпъна играта на 42 инча и дори тогава тя изглеждаше красива и детайлна.
Очевидно е, че Visceral са се опитали да направят Dead Space 3 достъпна за още по-голям брой геймъри. За щастие този път не са отишли прекалено далече. Това обаче спокойно може да се случи в четвъртата част, ако такава някога има. Можем само да се надяваме, че поредицата рано или късно няма да се превърне в едно кеужъл избиване на некроморфи.
Oт PCMANIA
