Едно от нещата, в които никой не може да обвини God of War игрите, е деликатност. И понеже съм му ял попарата на Крейтос не веднъж и два пъти, горе-долу имах идея какво точно мога да очаквам. Но честно казано, нито монументалната епика на магнум опуса God of War III, нито спиращата дъха високоволтова динамика на мобилните Chains of Olympus и Ghost of Sparta можеха да ме подготвят за това, което култовите SCE Santa Monica Studio ми бяха подготвили в Ascension.

Трябва да призная, че в сравнение със споменатата трета част на серията (която по мое скромно мнение и досега си остава ненадмината не само в рамките на поредицата, но и сред игрите от цялото отминало PlayStation 3 поколение) това, девето поред God of War издание, започва малко мудно.
При все че мярнах някъде западни колеги да сравняват първата бос битка с хекатонкриса Аегеон и титаничния сблъсък между Kratos и Посейдон от God of War III, лично за мен на нейния фон това, което предлага Ascension, си е направо слаба ракия.

До голяма степен оправданието на пичовете от Santa Monica тук е, че сюжетът в Ascension от чисто хронологическа гледна точка всъщност предшества не само оригиналния God of War, но и PSP ексклузива Chains Of Olympus. И докато в споменатия вече нееднократно God of War III Крейтос е на върха на силите си, събитията в Ascension, развиващи се далеч преди сблъсъка му с Арес, започват с картина на безрадостната съдба на бившия спартански шампион в ролята му на клетвопрестъпник. Както всички останали нещастници, имали дързостта да се опълчат срещу волята на боговете и да нарушат обетите си към тях, Крейтос е затворен в огромен затвор, който всъщност е въплъщение на първия клетвопрестъпник в историята - въпросния хекатонкрис Аегеон.
Пазачи и тъмничари в този странен зандан са трите фурии (които Омир нарича eринии) - Алекто, Тисифона и Мегера. За нейно огромно нещастие последната от тях - Мегера, решава да си поиграе на "измъчвай Крейтос" – нещо, което хич не се харесва на бесния спартанец. А на него колко му и трябва - освободил се от оковите (а попътно и Мегера от живота й), той поема в изкачване на лабиринта от огледала и сенки, опитвайки се да открие в помътеното си от мъка и ярост съзнание истината за своя най-голям грях.



Историята на Ascension логично не крие много изненади, особено за отколешните фенове на серията (за предговор говорим все пак), но това трудно може да се нарече „слабост на играта” - и бездруго сюжетът никога не е бил в челната петица на най-силните страни на God of War серията.
За щастие в далеч по-важни аспекти, като геймплей, бойна система и взривяваща адреналина динамика, Ascension се представя на висота и без усилия се нарежда в челната тройка на най-добрите части на поредицата.
Всъщност основното достойнство на тази игра е, че прави някои типично God of War неща дяволски добре.



Sympathy for the Devil
Да вземем например основната иновация в Ascension – обновената бойна система. До голяма степен именно тя е причината за тромавия старт на играта – докато се разгърне в цялост и Крейтос успее да се сдобие с всички необходими предпоставки, за да отприщи мощта й в цялата нейна брутална прелест е нужно известно геймплейно време. За сметка на това веднъж получил всички елементални умения (Огън, Лед, Гръмотевици и Хаос), Крейтос се превръща в добре познатата ни безжалостна бойна машина, сееща смърт по безбройни начини, кой от кой по-отблъскващи и брутални.

За повече информация: Kaldata.com

Разглеждан(а) : 1 пъти!