Шедьовър в пълния смисъл на думата. Skyrim те хваща за ръка и те отнася в един дързък свят на безгранични приключения. Да, играта няма нито най-добрата история, нито най-привлекателната бойна система, създавана някога. Но нещо в нейния свят те кара да се връщаш отново и отново, да прекарваш часове сред тучните есенни поляни и високите и заснежени планински хребети на Скайрим. Просто шедьовър.

Забележително е как всеки град, всяко селце, всяка малка мелница край реката, всяка гробница носи своя собствена индивидуалност. Откроява се от останалото. Сякаш всичко е изрисувано по отделно с идеята да бъде обособено. И въпреки това се вписва в цялото. Нито за миг няма да с почувствате така, сякаш отивате на едно място за втори път. Това не е Dragon Age 2 със своите copy/paste подземия. Bethesda не може да си позволи толкова лесно да си съсипе репутацията на стойностен производител на ролеви игри. Напротив –

компанията надскача постигнатото в Oblivion няколкократно

И го прави толкова елегантно, че ще останете изумени.

Както обикновено, стартирате играта като пленник. Ако в Morrowind току-що ви освобождаваха от затвора, а в Oblivion започвахте в своята килия, то Skyrim ви поставя директно в малка каручка – минути, преди войниците на Империята да ви обезглавят. Но, винаги има едно но… А в случая то е гигантски дракон, който напада селцето буквално в последния момент…

Отново, по изключително плавен начин, избирате как да се казва вашият герой, от коя раса да е и как да изглежда. Кажете сбогом на мекотелообразните мутри от Oblivion. Физиономиите в Skyrim са страхотни – с остри черти и достатъчно детайли, почти реалистични и същевременно, достатъчно фентъзи.

Възможностите по отношение на раса пък са предостатъчно, общо десет – орки, върховни, дървесни или тъмни елфи, бретонци, норди, коткоподобните кхаджит и т.н. Всяка една от тях има свое собствено специфично умение, както и бонус към определени характеристики. Така например в кръвта на нордите тече +50 процента устойчивост към ледени заклинания. Освен това веднъж на ден могат да използват своя боен вик, който кара противниците да се разбягват от страх и ужас. Не на последно място – стартират играта с 10 точки в раздел двуръки оръжия и с 5 към блок, леки брони, оръжия за една ръка, ковачество и реч. Накратко - почти идеални воини. Ако искате обаче по-магически ориентиран герой, ориентирайте се към върховните или тъмните елфи заради техните собствени бонуси - пълният списък може да видите тук.

Сега е моментът да вметна, че в Skyrim не избирате клас

Такива неща реално няма. Стартирате като най-обикновен приключенец – каква ще е неговата съдба, зависи единствено и само от вас самите. Вашите действия предопределят и функцията на героя. Ако се биете предимно с лък и кама, с времето ще ставате все по-добри и по-добри именно с тези две оръжия. Ако бърникате в чуждите джобове, ще усъвършенствате джебчийството си. Ако правите лечебни заклинания, ще специализирате в едно от петте вида магически училища – Restoration. Разбира се – всичко това може да бъде комбинирано и изучавано наведнъж, допълнено от занаяти като алхимия, ковачество и Enchanting, посредством което придавате магически качества и на най-обикновените предмети. На практика избирането на едно умение не изключва възможността да ползвате друго, което ви дава пълна свобода на развитие на героя.

Нека простата на бойната система в самото начало не ви залъгва. Това е игра, в която може буквално да се удавите от детайли и възможности. Започвате голи и боси, без почти никакви способности. Но много скоро ще разберете, че зад трите условни архетипа на игра – боец, маг и крадец – в които може да се превъплътите, се крият най-разнообразни геймплей възможности.

Интересна подробност е, че може да екипирате героя си с две оръжия наведнъж - например брадва и меч. В такъв случай не може да блокирате, но пък нанасяте повече щети. Същевременно може да екипирате и по две магии - а ако сложите две еднакви в лявата и в дясната, ще увеличите мощта на заклинанието.

Това е и игра, която окуражава изследването на света

Да, в нея има основна сюжетна линия. Тя ни пренася 200 години след кризата в Oblivion. Върховният крал на Скайрим е убит. Настъпва гражданска война между нордите. Част от тях искат да се отцепят от Империята, под което владичество се намират. Други предпочитат да коленичат пред нея, защото смятат, че имат изгода от това.

Същевременно обаче древно пророчество предсказва завръщането на драконите и по-специално – на Алдуин, един от най-разрушителните богове, който ще погълне света. Вие от своя страна сте драконоорден. Смъртен, който е роден с душата на дракон и съответно – владее езика на тези същества. И разбира се – само вие може да разплетете мистерията зад появата на тези крилати същества и да спасите положението.

Въпреки цялата тази драматична ситуация, в която играта ви потапя още в самото начало, вие можете буквално

да заживеете свой собствен живот в Скайрим

Такъв, какъвто сметнете за необходимо. Може тотално да игнорирате основната сюжетна линия и да се съсредоточите върху изследването на света и изпълнението на стотиците второстепенни куестове в него. Всяко селище предлага поне една интересна сюжетна линия, която си заслужава да проследите.

Излезте извън пределите на града и веднага ще се натъкнете на нещо интересно. Гробница, в която се чудите дали няма да намерите нещо интересно, лагер с бандити, който си плаче за прочистване, мистериозен огън, пламтящ в тъмното…

Може да прекарате десетки часове в изучаване на Скайрим. И ви гарантирам – няма да ви омръзне в нито един момент. Bethesda са се погрижили изследването на света да не бъде прекалено скучно, особено по отношение на битките. В Oblivion вашите противници във всяко едно кътче на света се нагаждаха автоматично спрямо вашето ниво на опит. В Skyrim положението е по-различно – веднъж щом влезете в зона с противници, била тя открита или подземна – тяхната трудност се фиксира. Ако ви се сторят прекалено сложни за убиване, винаги може да се върнете по-късно, когато се чувствате по-подготвени. А това често ще ви се случва, особено ако обичате да странствате. Съвсем спокойно може да се натъкнете на някое чудовище, което ще ви смачка с един удар. Дали ще е леден трол, който ще ви изненада в гръб, докато пресичате някой снежен проход, някой гигант, разхождащ се сред полето, или пък ненормална вещица, живееща в своя собствена колиба в средата на гората. Няма значение. Важното е, че опасността дебне навсякъде.

Не по-малко интересна е и специалната куест система,

която ви праща да изпълнявате куестове специално на онези места от света, които все още не сте посетили. Така на практика играта ви окуражава да посетите всяко едно кътче от нейния свят, който като размер е сходен с този в Oblivion.

Не по-малко впечатляващ е и фактът, че всичко, което виждате в Skyrim – дори най-отдалечената и висока планина – е достъпно за изследване. А пътят до там определено няма да е скучен. Bethesda са напълнили картата с най-разнообразни места, които биха представлявали някакъв интерес. В над четиридесетте часа, които прекарах в играта, не съм попаднал на нещо, което да се повтаря. Ходя, където ме отвее вятъра, правя каквото реша за правилно, помагам на хората, които са ми интересни. Дори си купих своя собствена къща, обзаведох я, ожених се, а чакам и деца! А сега обмислям възможността да се превърна във вампир. Или пък във върколак. Кой знае? Ще видим. Въобще – Skyrim е игра на неограничените възможности, дори и на еднополовите връзки.

И все пак рано или късно ще трябва да се изправите срещу

основната заплаха в света – драконите

Тези крилати зверове са ключов елемент от геймплея в Skyrim. Те кръстосват света на случаен принцип. Може да се натъкнете на тях навсякъде. В гората, докато се сражавате с някой местен дух, или дори в града, малко преди да влезете в кръчмата и да си наемете легло, за да се чувствате по-отпочинали на следващия ден (и уменията ви да се подобряват по-бързо).

Битката с тези същества може да се определи с една дума – епична! Спомняте ли си основния трейлър, който Bethesda публикува при анонса на Skyrim? Е, сражението е едно към едно. Драконът може да ви плюе с огън или лед от въздуха, да кацне на покрива и да ви напада от там или да се стовари директно на земята и да започне да се опитва да ви захапе с огромната си челюст или да стовари опашката си върху главата ви. Някои дракони са лесни и се убиват като мухи, други обаче могат сериозно да ви изпотят – особено ако ви заварят неподготвени на средата на нищото и без нито един помощен еликсир.

Успеете ли да сразите подобно същество обаче, неговата душа ще бъде ваша. С нейна помощ ще може да отключвате мощта на драконовите думи, които сте научили по пътя си – обикновено са изписани в края на някое подземие или на стената в отдалечена развалина в света... На практика ще проговорите на драконов език чрез специални викове. Всеки един от тях е уникален сам по себе си. Едни отблъскват противниците ви, други усмиряват дивите животни, трети ви правят имунизирани срещу всякакви щети за кратък период от време. Други пък ви изстрелват светкавично напред и ви позволяват да се изплъзвате от капани или от нечии гигантски лапи. Нещо повече – всеки вик се състои от три думи. Дали ще намерите всички, зависи единствено от вас и от склонността ви да изследвате света. Колкото повече думи откривате обаче, толкова по-мощен ще става вика.

Няма как да не споменем и изцяло преработения интерфейс

На практика той няма нищо общо с този в Oblivion. Щом натиснете Tab, пред вас ще с появи едно кръстато меню. Натиснете ли W, ще погледнете нагоре към небето, където се помещават съзвездията от умения. D ви отвежда към предметите, S към картата, а А – към магиите (включително виковете). Очевидно е, че то е изградено с идеята да улесни и конзолните играчи. С малко повече търпение обаче ще му свикнете и ще прелиствате отделните му категории бързо и лесно.

Самата карта също заслужава специално внимание – тя е изцяло 3D и реално изобразява света, погледнат от птичи поглед. Това допълнително допринася за атмосферата в играта и ви позволява да придобиете по-цялостна и ясна представа за света и вашето място в него. Въобще – личи си колко внимание е отделено на всеки един елемент в играта, с колко любов и прецизност е създадено всичко.

Звукът на Skyrim

The Elder Scrolls V е шедьовър не само във визуално, но и в звуково отношение. Не си спомням друг саундтрак от „Властелинът на пръстените“ на Хауърд Шор досега да ме е впечатлявал толкова много. Всяко едно парче от него заслужава да се чуе поне сто пъти, особено основната мелодия в играта, която е меко казано епична.

В допълнение към музиката откриваме и набор от професионални актьори, като Макс фон Сюдоф и Кристофър Плъмър, които са се погрижили за озвучаването на стотиците NPC-та в света на играта.

Същевременно не по-малко впечатляващи са и всички дребни звуци в света, от ромоленето на малкото поточе в гората, през воя на вълците в планината и вихрушките по върховете. Всичко това се грижи за едно-единствено нещо – да ви накара да се почувствате така, сякаш наистина се намирате в този свят. И той не е виртуален, а истински. В един момент току-виж наистина повярвате в това.

Разбира се – мащабен проект като Skyrim не е лишен и от технически недоразумения. За разлика от други игри на Bethesda обаче тук те изглеждат с една идея по-малко. Да, играта ще се нуждае от пачове, които да оправят определени бъгове. Те обаче по никакъв начин не пречат на цялостното изживяване. Нещо повече – това е игра, която заслужава да превъртите поне 3 пъти, защото ви гарантирам, че при първото изиграване няма да сте видели и една трета от нейния свят

Разглеждан(а) : 1 пъти!